|
|||
|
Standards in: |
ВЪВЕДЕНИЕ Европейските стандарти за духовни грижи в здравеопазването е колективно изявление, което изразява същността на работата по грижите за групите вярващи в областта на здравеопазването в Европа. Смисълът на тези стандарти е да бъдат отправна точка и ръководство за всички вероизповедания и за всички техни разновидности при оформянето на духовните грижи в областта на здравеопазването. Титлата (званието) на лицето, което предлага духовни грижи е различна при различните вероизповедания и техните различни разновидности, при различните традиции и различните народи. В този документ термините chaplain (свещеник) и pastoral care (духовни грижи) се разглеждат като общо приети термини, без обаче да са ограничителни и задължителни. Този документ е резултат от работата на 7-та Консултация на Европейската мрежа за духовни грижи в здравеопазването, състояла се в Турку, Финландия, на която взеха участие 40 представители на църкви и организации, представляващи 21 европейски страни. Документът се базира на опита от различните традиции, представени и обединени в стандарти по духовни грижи в здравеопазването, валидни в Европа и извън нея. 1. Духовни грижи в здравеопазването Свещениците (духовниците, духовенството) изпълняват своята служба в различните области на здравеопазването, като осигуряват екзистенциалните, духовни и религиозни потребности на тези, които страдат и на онези, които се грижат за тях, като се основават на персоналните, религиозни (верски), културални и обществени ресурси. 2. Организация и развитие на духовните служби 1. Духовните служби в здравеопазването са организирани по различен начин в различните европейски страни. Те са оформени от: а. Управлението на религиозните групи и вероизповедания; б. Институциите в здравеопазването; в. Разпоредбите на държавното здравеопазване и политика. г. Асоциациите на духовниците в здравеопазването 2. Болничните духовни служби се осигуряват (изпълняват) от свещеници и светски лица, които са професионално подготвени (обучени) в областта на духовните грижи. Те са упълномощени от тяхната верска общност (по вероизповедание) и признати от здравеопазната система. 3. Духовните служби работят като част от мултидисциплинарния тим. 3. Област на действие на духовните служби Духовниците са в служба на пациентите, техните роднини, други техни близки, посетителите и персонала на болницата, като:
4. БОГОСЛОВСКИ, ДУХОВНИ И ЕТИЧНИ ВЪПРОСИ Свещениците са средство за решаване на богословски, духовни и етични въпроси, като се включват в програми и дискусии, засягащи а. теологични и духовни проблеми б. духовни/екзистенциални потребности и ценности в. етични (вкл. биомедицински) проблеми г. усъвършенстване на духовните грижи в здравеопазването 5. Обучение, формиране и ръководство Работещите като духовници получават професионална подготовка на ниво, съответстващо на тяхната служба. Този процес включва: а. богословско и духовно обучение и практика б. осведоменост за здравните проблеми в. практическо/клинично ръководство г. духовно ръководство
|
||